Разпънати между Възкресение Христово и  Гергьовден, едни от най-светлите християнски празници, българинът е поставен в тежка ситуация, в която трябва да взима важни житейски решения за своят живот и за този на близките си и всички, които обича, а именно – да изяде ли още две-три варени яйца, или да хапне още малко агнешко, но ако го направи, пред него стои още едно сериозно терзание - „ще остане ли място и за козунак?”  Не искам даже и да споменавам за зелената салата, която е прелюдията към голямото празнично плюскане. Може би това е Божият начин да бъде тествана волята ни, кой знае?

И хей така, поставени пред една чисто шекспирова дилема – „да ям, или да ям още, докато се пръсна?”, ние бавно, но уверено, губим духовното, губим истинския смисъл на тези празници, и вместо да сменим мирогледа си и да станем по-добри и смирени, единственото нещо, което сменяме след празниците е размера на дрехите си. Духовната криза в обществото е толкова сериозно закърняла, че всички ние се нуждаем от едно чудо, подобно на онова, което се е случило с Христос.

По дяволите, замислете се – единият е Синът Божи, самият Исус Христос, който е разпънат  на кръст, изкупвайки греховете на цялото човечество, а другият е мъченик и светец, който е вършел чудеса и е отстоявал вярата си, въпреки всички мъчения, че и за капак на всичко е убил и Змей (някой от вас да е убивал Змей някога, а? Поне веднъж? Не, нали? С сигурност трябва доста да се поизпоти човек, за да направи нещо подобно). Не е зле, а? А ние какво сътворихме по празниците, освен дроб сърма и зелена салата?  Но понеже змейовете са на изчезване и са застрашен вид, а вече някой преди нас се е жертвал от наше име и е изкупил греховете ни (сега вече започвам да се замислям дали има давност тая работа с греховете), не искам от вас да правите нищо от гореспоменатото.

Не ме разбирайте погрешно, аз не съм ревностен християнин, не съм даже и умерен такъв (което пък не значи, че съм атеист, както е модерно напоследък), но никак не ми харесва да виждам как комерсиализацията и простодушието убиват прекрасната и простичка идея, която стои зад тези светли празници – а именно, да бъдем по-добри един към друг, да бъдем по-добри хора като цяло. Толкова е простичко. За целта дори не е и необходимо да вярваме особено много във всички тези библейски истории и сказания, които, ако трябва да съм откровен, не винаги звучат особено убедително.

И така, надявам се да съм успял да ви вдъхна сериозна доза чувство за вина и да съм ви накарал да се замислите сериозно. Ако имате проблеми тази вечер със съня, а гузната ви съвест започне да ви сърби адски много – значи съм изпълнил целта си и тази вечер ще спя като бебе. Това е от мен, а сега ми извинете, защото имам да доизяждам от онзи ден едно агнешкото бутче.