Да, точно така. Нямам книжка. Осъзнавате ли, че днес е по-вероятно да срещнеш Папата да кълца семки в парка, отколкото да попаднеш на човек без книжка...и висшист в това число (мамка му, ама са много). И въпреки че липсата ми на интерес в сферата на автомобилите е пословична, причините за това да не съм зад волана са други. Не че не съм си играл с колички като малък, имах много такива и ги блъсках една срещу друга, извършвайки своеобразен test drive. Това добре, но в един момент повечето ми приятели започнаха да изкарват книжки и като казвам повечето, имам предвид всички. Беше си нещо като епидемия, на която, поради неясни за мен причини, организмът ми  явно бе придобил някаква имунизация.

  Ето че съм на 29, а блъскащите колички вече са съвсем истински и се намират на пътя. Мога да кажа, че има напредък и че имам някакво желание да изкарам книжка, но покрай всичко, което се случва напоследък сякаш започвам да се разубеждавам. Тук стигаме и до личният ми топ 5 за причините, които могат да откажат всеки един кандидат-шофьор, като мен. (едва ли съм единствения) И така кандидат-шофьори, ако изкарате книжка в България имайте  в предвид следните фактори:

  1. Културата на шофиране (а и не само) е изключително ниска и е под санитарния минимум. В това число слагам и културата на пешеходеца, който в повечето случаи презира това, че е пешеходец и дълбоко съжалява, че не е  излязъл с колата. За съжаление културата не е нещо, което  можеш да купиш от месарският магазин, питал съм и в големите хипермаркети, навсякъде ми казват, че е свършила. Колкото повече го мисля, толкова повече се сещам за онзи култов скеч в "Улицата" на Теди Москов, в който е поставена екзистенциалната (почти шекспирова)  дилема - бахура или културата, и като че ли ще си останем с бахура. 

www.youtube.com/watch

  2.  Човек греши, нали? Той е смъртен и понякога прави грешки. Уважаеми шофьори, забравете за това. Седнали зад воланът, вие нямате право на това. В случай че сгрешите зад воланът, като тук понятието "грешите" е много абстрактно и то не винаги е еднакво за различните шофьори, рискувате да бъдете пребит, или в най-добрият случай, да ви потрошат колата, а с нея и самочувствието. Така че, когато запишете шофьорски курсове, силно препоръчвам успоредно с това да си изберете да изучавате и някое бойно изкуство (по ваша преценка) и да ги карате паралелно. Един ден ще ми благодарите. 

  3.Ако американският астронавт Бъз Олдрин вземе та му се отвори път насам и подкара американското си "Шеви" (ето че разбирам от коли!) по родните пътища, повярвайте ми, че дълбоко ще съжали, че не си е взел със себе си едно американско флагче, от тия малките, което гордо да забие в някоя дупка, която ще го върне в младините му, когато славно и безгрижно е подскачал по лунната повърхност при нулева гравитация. С други думи....бъдещи шофьори, да знаете, че пътищата в България не са гладки и това може да се окаже проблем. Те пътищата освен че не са като тези в Австрия и Германия, са и доста скъпички, като цената на винетката често скача ли, скача. Така че ако сме решили да шофираме, трябва да имаме и финансовата възможност за това.

  4.  Спокойното шофиране е за загубеняците. То съществува само в рекламите за коли, където пича, който кара колата се наслаждава на гледката и пътуването си. Това е рекламен трик, не му се връзвайте! В България карането на кола не е никаква приказка, това е нервен и трънлив процес, който няма нищо общо със спокойствието (да сте виждали шаолински монах да кара с мръсна газ Голф 2-ка?). Ако искаш да стигнеш от точка "А", до точка "Б", всички участници в движението са твои заклети врагове и съперници, те са там, за да направят всичко по силите си, за да не стигнеш до точка "Б". Е как да не им теглиш една майна? Как? За съжаление пътуването по родните шосета се е превърнали в епизод на "Wacky races", нали се сещате, онази анимация на "Хана-Барбера", в която Дик Дастърдли и хилещото се куче Мътли участват в автомобилно състезание, в което всеки се опитва да прецака останалите участници.    www.youtube.com/watch

  5.  Кръв давам, предимство - не! Пътят е моята крепост и аз ще я браня с всички сили.   
  Макар и да не си го признават, това е философията на повечето родни шофьори, или по-скоро карачи, защото не всеки е шофьор, за да си такъв трябва да притежаваш определен набор от качества, както нравствени, така и чисто технически. Това че се качваш в колата и я подкарваш, не те прави шофьор. Поне аз така смятам. В България има повече карачи, имаме остра нужда от шофьори, които да дават предимство на колите и на пешеходците. Като казах пешеходците....виждали ли сте по-благодарен и признателен човек, от този, на който са му "дали" да премине на пешеходна пътека? То не са поклони, признателни кимвания, в очите на пешеходеца се чете умиление и искрено щастие от факта, че му е позволено да премине на пешеходната пътека без да бъде овикан, или напсуван. Представям си следната ситуация: 

     Пешеходец тръгва да пресича на зебра, водачът на МПС-то спира с колата си и изчаква любезно той да премине. Пешеходецът е толкова изненадан и благодарен от тази проява на внезапна доброта, че от вътрешният джоб на якето си вади тава с вита баница, поръсва я с шарена сол, която изважда от раницата си, а пък от задният джоб на дънките си взима кана с домашно винце. Всичко това е за шофьорът, който го е пуснал да мине. Не щеш ли отнякъде се появява цигански духов оркестър, съпроводен от една от танцовите трупи на ансамбъл "Филип Кутев", която излиза сякаш от нищото и повежда кръшно право хоро по шосето, пред погледите на шашнатите минувачи. Шофьорът гледа изумен случващото се и не може да повярва на очите си. И ето го.....той, пешеходецът вече почти е преминал отсреща, само няколко крачки....музиката бавно започва да отшумява, от винцето и баницата няма и помен, той вече преминава от другата страна и от всичко това остава само споменът за благото дело и вярата в доброто.

     Знаете ли, човек най-добре преценява какъв е, когато се намира в друга държава, когато се види в една чужда за него среда от хора, които не са като него. Става ти странно, че няма нервни шофьори, няма псувни, всеки кара спокойно и спазва законите на държавата си. Тези хора също имат проблеми, но явно са решили да не ги превръщат в основна цел на съществуването си. В такъв момент, в такъв контекст, започваш да се осъзнаваш колко си обременен и колко си различен от тях. В такава ситуация разбираш, че имаш два варианта - да позволиш на проблемите си да те завладеят напълно, до такава степен, че да започнеш да се идентифицираш с тях. В тази ситуация човек е загубен и е обречен единствено на това да съществува, влачейки проблемите със себе си, тъй както затворник влачи веригите си. Такъв тип светоусещане е до голяма степен характерен за нас, българите, и това го казвам със съжаление и тревожност, защото това оказва влияние на всеки един аспект от живота ни (в това число и на поведението на пътя ни).


Другият вариант е да осъзнаеш, че проблемите са за това, за да се решават и че те са неизбежни. Всички хора имат проблеми, разликата е в това как се справяме с тях и какво значение им отдаваме. За да надскочим себе си, като нация и чисто индивидуално, трябва да се преборим с вътрешните си демони (комплекси) и да ги опитомим, ако направим това, може би, ще бъдем и по-добри, чисто от човешка гледна точка и много се надявам, че тогава ще виждаме повечко шофьори по пътищата и по-малко карачи. 

последното ме впечатли доста""Другият вариант е да осъзнаеш, че проблемите са за това, за да се решават и че те са неизбежни. Всички хора имат проблеми, разликата е в това как се справяме с тях и какво значение им отдаваме. За да надскочим себе си, като нация и чисто индивидуално, трябва да се преборим с вътрешните си демони (комплекси) и да ги опитомим, ако направим това, може би, ще бъдем и по-добри, чисто от човешка гледна точка и много се надявам, че тогава ще виждаме повечко шофьори по пътищата и по-малко карачи. "

аз бох добавил, че без кола, тоест книжка в България си обречен на градския транспорт и мрежа (недай си Боже селския), които са също доста неуредени и нередовни. Ако добавим и едно-две деца, които трябва да бъдат закарани в болница или на училище или на градина, дори и само на село при баба и дядо - липсата на книжка става проблем. Проблем става и когато ти с еприиска да пазаруваш от делчния хипермаркет, или да се раходиш до перперикон или да отидеш със семейството на море....е има си автобуси и влакове за това , но Какви?

Благодаря за положителната оценка! Да, без кола наистина не е лесно. В крайна сметка планирам да изкарам книжка, просто, защото ще ми се наложи в един момент, дали в личен, или професионален план. Жалко, че сме на това ниво обаче, бил съм по доста други държави и тук е най-зле положението.

транспортът в големите европейски столици вече така е устроен, че човек минимално да изпитва нуждата от кола.

да не говорим, че и предвижването с градски транспорт, да речем в Мюнхен, от където имам впечатления, е по-бързо и по-евтино.