Първо искам да кажа, че използвайки думата „циганин” не влагам нищо негативно и не целя да обидя никого, просто смятам, че това е точната дума, а не „ром”, дума, която предизвиква в мен асоциации по-близки до „Куба Либре”, пури и шоколад.

Тъй като циганският Ислям  с пазарджишки привкус напоследък е доста актуален, реших и аз да си кажа каквото ми е на сърцето по темата. Истината е, че всеки пък, когато видя циганка с бурка ме избива на смях, без да искам си разливам бирата и се задавям с чипса си. Почвам да се кикотя от гледката, която е толкова нетипична и меко казано неестествена. Няма как човек да се отнесе сериозно към подобно нещо. 

Докато гледката обаче буди комични реакции в хората, ситуацията далеч не е комична, тя ясно показва една ясна тенденция за прокарване на радикален Ислям в обществото, а махалата в Пазарджик е опитната площадка. Отговорът на въпроса „кой?” стои зад това е доста лесен. Виновникът за „радикализацията” на циганите в пазарджишката махала са симпатягите от „ДОСТ”, които всячески се опитват да ни убедят в проевропейската и пронатовската си насоченост, нещо, на което едва ли някой вярва. Пичовете се опитват да си създадат електорат (и то какъв), все пак някой ще трябва да гласува за тях, нали това е идеята? А за да си отговорим на въпроса „кой плаща” за ислямизацията на циганите, просто трябва да се запитаме откъде идва (иначе нетипичната и чужда за България) бурката? Тук верният отговор е Саудитска Арабия, страна известна със свободата на словото и либералният и демократичен режим, или иначе казано – Местан поръчва, а шейховете плащат сметката. Сама по себе си, една такава асоциация буди тревога в обществото. И има защо. Точно за това в Параламнтът ще се гласува забрана за носене на бурките, за да се намери легален начин да се противодейства на тази опасна тенденция, и да се прекрати докато още е в зародиш. Бурката никога не е била белег на българския Ислям. Тук картата за нетолерантността няма как да мине, защото, за щастие, все още има много хора, които могат да различат погазването на свободното изповядване на религия, от откровената манипулация. Този тип облекло няма традиции у нас и внезапното му появяване е удар върху устоите на установения ред и опит за изкуствено разделение и разслояване обществото и може да донесе до сериозни последици.

Ускорените курсове по Ислям явно са на мода в махалата в Пазарджик, защото там да си мюсюлманин е мейнстриим, а и няма какво да се лъжем, това си е и нещо като работа, която носи и реални доходи. Не искам да поставям под съмнение качеството на преподаване и изучаване на Корана,  но силно се съмнявам в познанията на пичовете с брадите (не мога да отрека, че поне на визия родните цигани го докарват) и техните гордо забулени жени за религията, която те толкова ревностно отстояват. Да ме прощават, но до вчера някои от тези симпатяги си викали „дай некой лев”, а днес вече убедени твърдят, че Алах е велик. Явно сумите, които прибират местните „имами” , за да проповядват са доста тлъсти и след като Алах ти пълни джоба с кинти, как да не повярваш, че е велик? Седя и си мисля си, че ако в махалата се беше настанила растафарианска църква, сега всички там щяха да пушат марихуана и да слушат Боб Марли, твърдейки, че това е част от тяхната културна и религиозна идентичност. Има логика, нали?

За 26 години преход  видяхме всякакви експерименти с циганския етнос , който беше използван от всички, за всичко. Създадоха се двойни стандарти, които не помагаха за интеграцията, а пречеха за нейното реално осъществяване. Държавата като че ли е време да се заеме с реални действия за справяне с циганския проблем, който виси толкова време и се отлага и замита под килима.  Ясно е, че тази част от населението е най-лесна за манипулация и това я прави най-уязвима. Циганските махали са се превърнали в нещо като лаборатория за лични интереси, интереси, които през годините са различни. Сега е ред и на този безумен експеримент. В крайна сметка ще разберем дали може от циганина да направиш екстремист?!  Звучи малко като шантав „Биг Брадър”. Циганинът революция не прави и точно за това този чужд проект ще се провали и то съвсем скоро.  Докато това стане обаче, на мен не ми остава нищо друго, освен да се посмея, защото това не се вижда всеки ден.