Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2018 17:59 - Post-Mortem - Една Година Без Крис Корнел
Автор: smalltalks Категория: Музика   
Прочетен: 2482 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.05.2018 11:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image
 

Вчера, (18 май), се навърши точно една година от смъртта на Крис Корнел, гласът на Soundgarden, Audioslave, Temple of the Dog. Крис сложи сам край на своя живот, обесвайки се в хотелската си стая след концерт в Детройт. Новината шокира целият музикален свят. Милиони фенове, както и редица известни изпълнители, отдадоха почит на изпълнителя по един, или друг начин, но горчивият вкус в устата едва ли някога ще изчезне, защото Корнел си отиде прекалено млад, прекалено талантлив и очевидно прекалено неразбран. 

Той олицетворяваше цяло едно поколение и много от нас израснаха с музиката му. Тя успяваше по един уникален начин да вдъхновява и в същото време успешно да изрази безпокойството, тревожността и бунтът на 90-те. Десетилетие, което взриви всички обществени норми и скъса оковите на познатите ни до сега стереотипи. 

Трудно ми е да се обърна назад към тези години, без да не сетя поне едни рефрен от „Black Hole Sun”, “Fell on Black Days”, или „The day I tried to live”. Малцина са изпълнителите, които притежават такава мощ и динамика в гласа си, поднесена по един толкова спокоен и хладнокръвен, често дори и привидно безизразен начин. 

Гръндж културата. 


image


Soundgarden с
а създадени в Сиатъл, през 1984 година, като групата стои в основата и на създаването на жанра, който в последствие прераства в субкултура – грънджът. Той възниква именно там - в предградията на Сиатъл, щата Вашингтон, в средата на 80-те, но придобива популярност през първата половина на 90-те години. В началото той възниква като реакция и антипод на комерсиализацията в музикалната индустрия, която се извършва  по това време, предимно от страна на MTV и VH1, но всъщност грънджът е много повече от това. 

Филисофия 


image


Гръндж културата плътно се придържа към своята анти консуматорска философия, която твърди, че харченето на пари за ненужни дрехи и предмети е абсолютно ненужно и колкото по-малко пари даваш за това, толкова по-добре. Той презира алчността и е едно своеобразно връщане към автентичността, към семплия начин на живот, без следа от бляскавост и меркантилност. Постепенно, грънджът се превърна като музика за „малките“ и прецаканите, за тези, които се чувстват смазани от обществената машина и не искат да играят по правилата, за тези, които твърдо отказват да вървят по-добре отъпканите пътеки на конформизма, социалното безразличие и унификацията. Всичко това има своята логика, защото гръндж поколението се ражда като смесица от пост хипи и постпънк прослойките, които прегръщат идеята и стават част от новата вълна.
 

Музиката 


image


От чисто музикална гледна точна, грънджът е подчертано меланхоличен. В същото време, той изразява и една прикрита агресия и нетърпимост към масите и наложените правила и това, в което те бавно се превръщат. В това отношение, можем смело да твърдим, че ако той беше политическа доктрина, то несъмнено би бил анархия.
 

Често е описван като умела смесица от пънк, хеви метъл, инди и гаражен рок. Наблюдават си и определени вариации в стила на бандите, в зависимост от това от кои групи са повлияни самите те. Характерни са силните и дълбоки дрезгави вокали, дисторжън китарите, тежък и „тромав“ бас. Текстовете варират, като някои са изпълнени с гняв, отчаяние, отричане и ирония, други пък са наситени с желание за свобода. Тематиките са толкова комплексни, колкото са и човешките емоции.


Външен вид


image


Подобно на пънк културата, така и тук се наблюдава специфично облекло и външен вид. Той е изцяло всекидневен, умишлено небрежен и неподдържан, занемарен. Скъсани и протрити дънки, стари и избелели фланелки, черни военни ботуши, или износени кецове. Идеята е да се полага колкото се може по-малко грижа за външния вид и да не се подражава на модерното и актуалното в момента. По ирония на съдбата обаче, в опитите си да се избяга от комерсиалното, грънджът създава своя собствена мода, която е изключително популярна през 90-те и дори до днес.

Към външния вид може също така и да се добави и така характерната дълга, рошава и мръсна коса (Кърт Кобрйн рядко си е къпал косата, защото просто го е мързяло да го прави), която пада върху лицето на изпълнителя, служейки му като „маска“ на сцената, зад която той изразява своите най-съкровени и лични емоции.


Проблемите


image



Смъртта на Крис Корнел отново сложи акцент върху грънджа, който осиротя значително
след неговата загуба. Може да се каже, че „гласовете на грънджа“ вече са мъртви. Кърт Кобейн от
„Nirvana”,  Лейн Стейли, отAlice in Chains”, Крис Корнел от „Soundgarden”, а наскоро, също така си отиде и друго легендарно име – Скот Уейлънд, фронтменът на „Stone Temple Pilots”. Всички те се  самоубиват, или предозират с наркотици. От големите имена ни остана само Еди Вейдър от Pearl Jam, единствената от големите банди, която все още може да се похвали с това, че може да разчита на оригиналния си вокалист.

„Рисковете на професията“ – би казал някой. Защо обаче се случва всичко това? Защо грънджът, подобно на Френската революция, изяжда своите децата?

Трудно може да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Грънджът и неговата меланхолия лесно може да те погълне, да те сдъвче и след това да те изплюе. Гръндж средите са съпътствани с прилични дози кокаин, хероин, алкохол, а фронтмените му често са страдали от психични заболявания.

Личните и семейни проблеми също са нещо често срещано. Самият Крис Корнел определя родителите си като алкохолици. Кърт Кобеин е имал проблеми с връзките си и е страдал от маниакална депресия, придружена с наркотична зависимост. Всички тези негативни предпоставки, в комбинация с бързата и внезапна слава, която връхлита бандите по това време, правят техните членове много по-уязвими и лабилни на средата, в която се налага да пребивават. Самата среда, в която се заражда този тип субкултура е, меко казано, нездравословна и пагубна за всеки, който не е достатъчно силен да се отскубне от зависимостите и привилегиите, които тя предлага.

В тази връзка, интересно е да се отбележи, че Крис Корнел е единственият от четиримата, който е бил трезвен в нощта на смъртта си. В кръвта на останалите е имало значителни количества алкохол и наркотици, което е довело до предизвикването на съзнателната, или несъзнателната им смърт. Години преди смъртта си, Крис се отказва от всякакви зависимости и решава да започне на чисто. Именно за това новината за неговата смърт е изключително болезнена и изненадваща, защото изглеждаше, че той е успял да се измъкне и да се пребори с трудностите в живота си. Уви, оказа се, че това далеч не е така.

Сиатъл


image



В търсене на причините за трагичната съдба на гласовете на грънджа, няма как да не се спрем за малко и на Сиатъл мястото, което възниква грънджът. Градът предлага кратко лятото, с преобладаващо мрачно, дъждовно и облачно време. Процентите на хора страдащи от депресия там са едни от най-високите за страната по времето, когато Крис, Уейн и Еди живеят там.

Пряка връзка в тази насока има и заводът в града, който произвежда самолетите „Боинг“. През 1971 година от „Боинг“ съкращават 40 000 работници, повечето, от които от Сиатъл. Безработицата става изключително сериозен проблем. През 1975 г., списание „Times” излиза с твърдение, че това е „най-дългата и дълбока рецесия след края на „Голямата депресия“. Фактът, че именно в този град се ражда грънджът изглежда има своето съвсем логично социално и икономическо обяснение.

Сами можете да си представите, че израстването в една такава среда не е никак лесна задача. Още младите тогава Кобейн, Корнел и Стейли се сблъскват челно със социалното неравенство. Виждат и усещат от първо лице колко прецакани могат да бъдат обикновените хора, съпоставени с големите корпоративни интереси.

Причините за трагичната съдба на Крис Корнел несъмнено са комплексни и едва ли аз съм човекът, който може да изчерпа темата. Хубавото в случая е, че той ни остави едно уникално наследство и музиката му ще се слуша и занапред. В това едва ли има и капка съмнение. Днес, когато се навършва една година от неговата смърт, нека го почетем подобаващо. Пуснете си любимо негово парче и отворете една бира. В негова чест! Това е напълно достатъчно.
 





Тагове:   рок,   музика,   гръндж,   Крис Корнел,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: smalltalks
Категория: Други
Прочетен: 44206
Постинги: 29
Коментари: 26
Гласове: 12
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031