Хора, граждани и най-вече българи, 2 Юни е! След малко, точно в 12-00 ч. в цяла България ще прозвучат сирените в памет на Ботев, възхваляващи неговия подвиг и този на четата му.

Историята я знаете, няма смисъл да ви я описвам. Нека обаче след малко, когато чуем сирените, да излезем от колите си, да се покажем от терасите, да излезем от моловете,  да си извадим мозъците за 2 минути от смартфоните си, абе въобще да се спрем и да сведем глава в знак на признателност, защото до такава степен сме погълнати от егоистичното си ежедневие, че понякога пропускаме да отдадем заслуженото на наистина важните неща. Тези неща, които ни обединяват и ни правят това, което сме – българи.  

За съжаление не останаха много неща, които да ни сплотяват като народ.  Нека когато сирените прозвучат във всички градове и села в страната ни, да се замислим за думи  като саможертва и отдаденост и какво значат те днес и значат ли въобще нещо. Нека се замислим на какво сме готови самите ние и докъде може да стигнем в отстояването на каузите си, в отстояването на своите убеждения.  Нека си припомним, че Ботев оставя дъщеря си Иванка и съпругата си Венета, за да се включи в освобождението на България. Това навярно са сторили и останалите хора от неговата чета.